“Сякаш пораснали от последния път, в който ги хващам в крачка, Hayes & Y признават, че мечтаят за сцени, където с песни на  български не биха имали шанс. Борят рутината, скептицизма и сивото време навън със страст към пътешествията, оптимизъм и щастие отвътре. Когато ги попиташ какво мислят за явлението „бой банда“, сякаш неразбрали въпроса, отговорят, че техни идоли са класическите групи от момчета, създващи собствена музика като The Beatles, The Police, Queen, Red Hot Chili Peppers, Nirvana.

Новото им видео е към парчето Slowly. Набива ти се в главата от първото слушане, после цял ден ходиш и си пееш по пет пъти един след друг „your sex is nothing but a dream“, събирайки погледи на нескрито любопитство и интерес от разнообразен характер към себе си. Заради песента, де…

Казвате, че не носите маски и сте искрени. Това не е ли клише?

Жоро: Това е шега с нас самите. Става въпрос основно за филмирането на песните. Предишното видео беше много по-мащабна, полухоливудска продукция – имахме екип от 4 души. Сега не само, че екипът беше два пъти по-малък, но свършихме в срок и се вместихме в бюджета.

В контекста на името на песента “Slowly”, вярно ли е, че хубавите неща стават бавно? Все пак живеем в свят, в който всичко се променя и изчерпва непрекъснато и за отрицателно време…

_DSC6077

Жоро: Хубавите неща стават сравнително бързо, когато има подготовка и условия. В нашия случай години свирене и помощта на Homeovoxmusic. Най-вече Жоро Георгиев от „Остава“, Мартин Стоянов и Гергана Семкова. Toва свободна зона за подкрепа на собствената музика на български инди рок групи и артисти. Сега вътре са Мила Роберт, Jin Monic, Bears and Hunters, Homeovox, Петко Славов и Sam. Щастливи и горди сме да сме част от тази група.

Намираме свобода да правим музиката както я разбираме тук и сега. Искрена, непрепродуцирана, несвърхнаправена, а пълна с грешки.  Като новото ни видео, като нас самите.

Говорите за ново поколение хора на изкуството в България. Какво е то и какво го различава от старото?

Жоро: Различно е, защото е свободно. Докато предишното е било донякъде свободно от отговорността да се състезава по световни стандарти. Вместо това е било е подложено наубийствена цензура. Ако се е търсило, извинение лесно е можело да се изнесе извън личността и оправдания да се намерят навън – в цензорите, системата, олигархично закостенелите гилдии.

Днес много от същите пречки са отново тук. Структурата на връзкарството и невидимите сексуални, финансови, роднински мрежи от зависимости е здрава. Разпределението и защитата на монополни привилегии между малцина и същевременно ограничаването на достъпа до възможности на по-голямата част от населението протича по същата логика и сила както винаги досега.

Обаче днес както никога преди има инструменти за борба. Говоря за технологии, информация и обществено развитие. В последните 20 години се извървя гигантски път. Никога не е било по-лесно да запишеш и издадеш песните си, да направиш изложба, да разпространиш стиховете си. В „Маймунарника“ полиция вече не дърпа шалтера на концертите. Книги никой не гори.

Капанът е, че с падането на цензурата отпада и луксът да се оправдаваш с други. Да, трудно е да се състезаваш, защото конкуренцията е чудовищна. Няма нужда да излизаш от страната, за да сравняваш с най-добрите, защото те вече са тук. Но е за който може и иска. За който вярва.

_DSC6373

Мисля, че сме в привилегирована позиция. По-добре е да се бориш и да загубиш, отколкото да не ти се позволява изобщо да опиташ. Трябва само да доведем до край, това което сме получили. Взискателна подготовка, самодисциплина и постоянни репетиции са нужни; все пак изкуството е точно обратното на природата.

Изведнъж се оказваме със свобода да работим и творим. А това е немалка тежест.

Дели ли нещо повече от популярността участниците в музикалните телевизионни формати и артистите като вас и ако да – какво? А какво ви обединява?

Благо: Не мисля, че нещо ни дели. Много от тях са били част от групи, но са се отчаяли от липсата на възможности и са видели шанс в лицето на тези предавания. За съжаление там ги използват по много грозен начин и, освен 15-те секунди слава, не им предлагат нищо. Но не е хубаво да се делим, достатъчно малко хора правим изкуство в България.

Какво ви радва?

Радо: Като група, естествено, най-много ни радва положителна оценка от хората, които са имали възможност да ни чуят, видят, прочели са някъде за нас. По този начин добиваме увереност и се зареждаме с допълнителна енергия да влагаме всичко от себе си в нашите песни, защото в момента това е най-важно за нас.

Познавате ли свестни чалгари? Доколко музиката, която човек слуша, е определящ фактор за личността му изобщо?

Радо: Не е редно да се лепват определени етикети на хората, според това какъв стил музика харесват. Просто защото всеки приема по различен начин музиката – за някои тя е просто средство за забавление. Във хората, които отделят на музиката по-голяма част от ежедневието си и са свързани с нея по някакъв начин, определено може да видим отражение на предпочитания стил, изпълнители, групи. И това е съвсем нормално. От друга страна, със сигурност всеки от нас има приятели, които слушат чалга, но това не ги прави непременно „чалгари”.

Кажете си за видеото…

Радо: Видеото отново е дело на Мартин Райковски, режисьора, който работи и по първия ни клип. Целта беше да уловим онези моменти, които се случват около групата, когато там няма камера и да кажем: „Това сме ние”. Съответно самото заснемане стана много лесно, много сме доволни от резултата и се надяваме и хората да го приемат положително.

Мъдри слова за финал?

Жоро: Това, което ще кажа е новина, но групи като нашата имат нужда от публика. Трябва да се счупи омагьосаният кръг „липса на интерес от публиката – липса на качествена музика“. Нашата част от сделката я вършим – непрекъснато работим по нови и нови песни, подобряваме изпълнението си. Всички ще спечелят, когато публиката гласува доверие и подкрепи музикантите. Дори и не си вземете нашия албум, елате на концерт. Ако не дойдете на нашия, отидете на друг. Направете си банда. Но, за Бога, ходете на концерти и не крадете музика, защото никога няма да позволите на музикантите да се отдадат, за да създадат високото качество.

Съвсем наскоро излезе първото EP на Hayes & Y (краткосвирещ албум с 4 песни), което може да бъде чуто във всички големи онлайн музикални платформи. Към момента песните от EР-то са оценени от 3 британски радиа. Има и втори тираж на EP-то и всеки, който желае да го има, може да пише на страницата във фейсбук или на hayesandyband@gmail.com.  

На 11-и февруари ще бандата свири в столичния клуб “Строежа”, а на 13-и –  в пловдивския “Петното на Роршах”. Записват и работят по още нови песни и обмислят следващия си клип.”

Original article: HERE

Advertisements